Какво е констелация

Думата ”констелация” идва от латинската дума „cum” и “stella”. Първоначалното и значение се свързва с диспозицията на небесните тела и тяхната произтичаща от правилата на слънчевите системи взаимна зависимост. Когато една звезда отпадне, образувалата се черна дупка привлича в тъмния си водовъртеж и светещите в близост звезди.

  Сходството със семейните системи е несъмнено – те са втъкани в същите модели на Сътворението като звездите. /Според най-старата известна ни до момента природна наука Аюрведа „Каквото е човешкото тяло, такова е космическото,.... какъвто е атомът, такава е и цялата вселена./

Системната фамилна терапия е развита от немския терапевт Берт Хелингер.Той е признат психотерапевт и автор на над 20 книги, много от които преведени на английски, испански и руски език. Източниниците, от които Хелингер черпи  са: Психоанализ, Гешталт-терапия, НЛП, Транзакционен анализ, Фамилна терапия.Тази богата палитра от теоретичен и житейски опит той интегрира по уникален начин.

Берт Хелингер създава констелацията като форма за групова терапия.

Констелациите в група и индивидуално са приложими в психосоматични клиники, в консултативната  и терапевтичната практика, в медицината при решаване на конфликти, в организационното консултиране.

Берт Хелингер не разглежда индивида като отделна единица, а като част от по-голямо цяло – фамилна система. Индивидуалното ни поведение, чувствата и нагласите ни се разглеждат и осмислят в контекста на по-голямата група, тъй като всеки човек е част от дадено семейство и поема определени роли в семейната структура.

Всички нейни членове, включително и тези, които липсват (починали или напуснали), присъстват енергийно в динамиката на фамилната система и влияят на всички останали членове.  По подобен начин подтиснатите емоции на хората в семейството също присъстват и се поемат от другите в системата.

Ние сме част от едно голямо енергийно поле, което от своя страна е част от още по-голямо поле. Енергийните потоци в тези полета и съдържащата в тях информация не се губят, а само променят своята форма и се съхраняват в колективното съзнавано и несъзнавано, (знаещо поле).

Феноменологичен по своята същност, методът «Системни  Фамилни констелации» прави видими скритите динамични тенденции на взаимоотношенията в семействата, в обществата, в етническите групи и дори в групите хора, работещи в една организация.

По този начин той помага за възстановяването на правилната поредност и йерархия, баланса на даването и получаването. И така създава условия за отключване на оздравителни процесии.

В семейните констелации работят законите, които ни движат в живота, те могат да ни разкрият някои важни принципи:

1. Законът за Принадлежността.

Той гласи, че всеки  един в семейната система се полага определено място в нея и всички имат еднакво право да бъдат там, независимо кога е дошъл и какво е сторил.

Например:  Едно от децата може да има талант на музикант, друго може да е болно, трето може  да е с антисоциални поведенчески проблеми. Или някой е починал млад или се самоубил– няма значение. Всеки трябва да бъде еднакво включен и уважен.

Всеки има нужда да принадлежи към дадена група, единственото, което иска детето, е да принадлежи на майка си, а по-късно – и на баща си.

Всяка група е система, която се регулира от правилата за правилно и погрешно, ако направим нещо, което поставя под риск принадлежността ни, имаме угризения на съвестта, чувстваме се виновни и очакваме да бъдем наказани.

Ясно е, че лоялността ни към дадена личност или група зависи от това до каква степен човекът или групата са важни за нас.

2. Законът за Йерархията, (реда).

Той обръща внимание върху факта, че всеки от нас е уникален и има специално място в съществуването, което не може да бъде заемано от никой друг.

Членовете на дадено семейство се подреждат спрямо момента на пристигането си в система. Тези, които са дошли по-рано, имат по-висок ранг, от тези които са дошли по-късно.

Например:  По-големите братя и сестри имат предимство пред малките; първата съпруга трябва да бъде уважена като първа.

Дълбоко в себе си сме ръководени от усещане за йерархия, това чувство се проявява, когато човек от семейството се държи по начин, неподходящ за позицията му, и тогава казваме, че той се държи надменно.

3. Законът за Равновесието, (баланса).

Той гласи, че всички сме изцяло отговорни за това, което правим.

Ние  имаме влияние върху това, което става около нас. Всеки индивид трябва сам да понесе последствията от действията си, какъвто и да е резултатът от това.

Например: На лично ниво всички осъзнаваме нуждата да намерим компенсация за нещо, което ни се е случило – да отвърнем на услугата с услуга или да намерим възмездие за причинена рана.

Другото, ако член от семейството от дадено поколение причини или стане жертва на несправедливост, то  тази несправедливост бива компенсирана чрез действията на човек от следващо поколение на същото семейство.

В семейната система има една мощна сила, тя ни кара да плащаме не само за собствените си злодеяния, но също и за постъпките на предците ни.

С други думи, ако един човек от семейството не поеме отговорност за действията си, някой друг от близките му ще го направи.

Трябва да сме готови да носим определена съдба, която е част от живота ни и да приемем факта, че сме част от дадено семейство с определено минало.

Техниката на провеждане на Семейна констелация е проста:

В условията на семинар  (в терапевтична група) клиентът идентифицира свой проблем или симптом и заявява какво би желал да е решението.

Терапевтът събира информация за важни хора и случки в живота на клиента, за родителите и прародителите му.

Базирана на факти и чувства терапевтът създава хипотеза за фамилните динамики и проверява тази хипотеза в констелация.

Начинът за «осветляване» на скритата семейна динамика е като някой от участниците пресъздава констелацията на своето семейство с помощта на други членове на групата.

Някой, който иска да разгледа динамиката в семейството си, избира определени представители за членове от семейството си, включително и за самия себе си.

Клиентът остава пасивен наблюдател, но към края бива включен, като заема позицията на човека, който го е представлявал.(Терапевтът помага да се възстанови връзката, като създава безопасна ситуация,в която клиентът може да преживее отново, на малки дози, част от болката, която се появила в ранното детство.)

Без да им дава предварителни обяснения, клиентът ги разполага в пространството на залата по какъвто начин желае.

Това, което се вижда, е портрет на семейството: определена конфигурация, която показва степента на интимност, болка, любов, които всеки един член на семейството изпитва по отношение на другите.

Представители споделят физически усещания, които впоследствие се оказват точно изображение на някакъв недъг, принадлежащ на човек, в чиято роля са влезли. За кого предварително не са знаели нищо.

Въпреки, че рационалното мислене не може да обясни как точно се случват. Изглежда, че съществува определено енергийно поле, в което случайни хора имат достъп до чувствата и усещанията на хората, които представляват – това е феномен, учените го наричат «познавателно поле».

Всяка семейна система има собствено енергийно поле и то се появява спонтанно винаги, когато е създадена нова констелация.

Именно благодарение на това «поле на знанието» представителите са способни да усетят какво се случва в дадена система и да дадат обратна връзка на клиента и на терапевта.

Изследването на семейната структура и връзките между членовете на семейството по този начин може да помогне за възстановяването на естествения баланс на цялата система.(Да се затвори непълен гешталт, за да може да се прекратят психологичните последствия. Това каквото  отхвърлим, ще продължава да ни влияе силно, докато не го приемем).

Кой принадлежи към семейната система?

- родители;

- деца, включително и които са починали рано или са мъртвородени;

- бабите и дядовците;

- лелите и чичовците;

- м.б. прародители;

- хората, които са извършили несправедливост (убили човек от система);

- хора, които са пострадали заради член на семейство (бивши бизнес партньори, които са били измамени).

Ние  принадлежим към системата през лична и колективна съвест.

Когато разглеждаме какво ръководи поведението ни, често говорим за вътрешно усещане, наречено «съвест». Това е механизъм на ума, който определя ценности.

Как научаваме тези ценности? Придобиваме ги от определена социална група: нацията, племето, кланът или секта, в които сме родени и към които принадлежим.

Правилата съвестта не са универсални. Изправянето против изискванията на определената група създава дълбок вътрешен конфликт.

Личната съвест е индивидуално усещане. Тя гарантира принадлежност към групата. Личната съвест се изгражда  в ранното детство. Детето обича родителите си безусловно, тъй като оцеляването му зависи от тях. Обвързването ни с родителите, нашата първа връзка в живота, е най-силно. По този начин придобиваме семейна идентичност.

Личната съвест, ни кара да се чувстваме виновни, когато нарушим правилата на поведение.

С порастването ни се срещаме и с други хора, постепенно получаваме и социална идентичност.

Колективна съвест е много по-мощна, скрита, тя не се явява като резултат от личните ни избори. Тя действа вътре в семейството като цяло.

Когато разберем законите на колективната съвест, можем да ги извадим наяве, да проумеем техните цели и влияния, да излекуваме дисбаланса в семейната система и да помогнем на клиента да приеме случилото се.

Според Берт Хелингер две са основните причини, които водят до житейски трудности, болест, неудовлетвореност и невъзможност да се достигне до по-високо ниво на индивидуална реализация:

А - Несъзнателна идентификация с някой друг от семейната система.

Б - Прекъснато (недовършено) движение към значимите други – родители.

 

А. Изграждайки се като индивидуалност, човек целенасочено се обучава да живее сред себеподобни и да общува с тях. Много често се случва в процеса на тези взаимовръзки да се повлияе от другите, да се идентифицира с някой от тях или да се постави  в зависимост от някого.

Така той заживява с невероятно погрешна представа за  себе си до момента, в който си зададе въпроса: «Кой съм аз всъщност?

От този момент започва да осъзнава, че макар всички и всичко в света да са част от едно цяло, всеки живее със своята си индивидуалност, която е единствена и неповторима. Разбирайки това, си дава сметка, че ако иска да промени нещо около себе си, трябва първо да промени самия себе си.

Така започва духовното търсене. Пътят, разбира се, е различен за различните хора. В един момент промените в търсещия започват да стават видими и осезаеми. Вътре в тялото съществуват други преживявания, които се считат за проявления на енергията и за проявления на един по дълбок вътрешен разум – на вселенския разум или съзнание.

Чрез това разбиране фамилни констелации се превръща в процес на разкриване на скрития в тялото, в мозъка, в чувствата и в душата ни потенциал.

Фамилни констелации ни дават подходяща възможност да придобием опит за усещанията и да преживеем състояние на жизненост.

(В Ф.К. човек от по-късно поколение – обикновено дете, се идентифицира с човек от предишно поколение, без дори да има представа, че това се случва. Той започва да носи чувствата на своя роднина – все едно, че са негови собствени. Този човек носи съдбата на своя предшественик, да повтаря неговите действия в собствения си живот.)

Например: да изостави семейството си как баща.

Б. По природата родителите дават, а детето получава. Детето се отплаща за всичко, което му е било дадено, но не на родителите си, а на собствените си деца.

Зрелият и естествен начин да изразим дълбока благодарност към родителите си за това, което са направили за нас. От една страна, това ни свърза с тях и ни дава сила: от друга страна, ни позволява да се отделим от тях и да бъдем себе си.

Когато се оплакваме от родителите си или им се гневим заради техни минали постъпки, ние ги осъждаме и така заемаме превъзхождаща позиция.

Гневът е силно обвързващ, както и любовта. Ако приема родителите си с цялото си сърце, тогава приемам и себе си с цялото сърце.

Майката и детето създават помежду си дълбока връзка. Прекъснатото движение е емоционално отдръпване на детето от майката или крие травмиращо събитие в живота на детето,(например: майката не може да се грижи за детето си дълго време).

Ако дете загуби майка си в детството, това е една от най-големите травми през целия живот, травмата се загнездва в несъзнаваните пластове на ума. Това е източник на множество невротични типове поведение.

Понякога всички ние  имаме подобни преживявания през живота си. Започваме да се движим в кръг – избягвайки всяка възможност да получим това, за което жадуваме.

Всяка физическа болка има нефизически корени – емоционална травма, негативен мисловен шаблон или духовен смут. За да се излекува заболяването, тези корени трябва да се открият и да се изцелят.

Констелациите разкриват истини, свързани с вътрепсихичните динамики или взаимоотношения, които влияят върху здравето и благополучието на клиента. Те водят до образа на решението и така се постига физическо и емоционално отпускане с дълготраен ефект.

Решенията, откриващи се чрез тази терапевтична работа носят релаксация, както и разбиране на дълбоки проблемни ситуации в живота ни.

 Когато се зачита определения ред и негласните закони, управляващи фамилната система, тогава любовта между членовете на семейството тече свободно.

В Фамилни констелации се използва  телесно- ориентирана техника.

В тялото ни има информация за целия ни живот. Животът започва с първото поемане на въздух и свършва с последния дъх.

Човек обикновено не държи сметка нито за състоянието на тялото си, нито за състоянието на дишането си, нито пък за това – на ума си.

В най-добрия случай той полага някакви грижи за физическото си здраве, без да се обременява повече с въпроси:

Как дишам и как дишането се отразява на живота ми като цяло? Как мисля? Какво е съзнание?

Една от основните причини за страданията на човека е неговата  нецялостност. Фрагментарност в дишането, фрагментарност в тялото.

В дишането – от целия си капацитет човек диша едва с 1/10 от дробовете си. Човек нито диша, нито издиша пълно. И негативните последиците от това не са само здравни.

Абсурдно е да се мисли, че през целият си живот човек никога няма да преживее неприятни чувства и емоции. Всеки ги има.

С годините емоционалният свят се стеснява, като на преден план излизат отрицателните емоции и чувства, а положителните почти изчезват. 

А за върха на емоционалният ни стереотип започва да се счита не любовта, а равнодушието. Равнодушието, като символ на душевно равновесие. (Когато ние имаме вътре напрягане, обикновено спираме дишането си.)

Целостта на човека е резултат от пълната осъзнатост и тогава в живота си имаме много по-малко страдания, особено такива, причинени от собствените заблуди и илюзии.

Целостта не е някакъв идеал, тя е нашата природа.

Родителите обичат децата си, но това само по себе си още не е достатъчно. Човек трябва да осъзнае, че неговото израстване е негово дело.

Да бъдеш здрав физически, емоционално, интелектуално и духовно не е самоцел, а е необходимост, чрез което откриваш смисъла на собствения  си живот!

Извод: Системните  фамилни констелации е един от най-съвременните подходи за дълбока краткосрочна интервенция. Чрез нея се разкриват скритите динамики, които действат в семействата, организации и общества, като резултат от неразрешени и непризнати проблеми или стари травми в широката система на принадлежност.

В процеса се откриват нови възприятия и инсайти, които отварят нови решения и водят индивида, организацията, социалната група до по-ефективно функциониране.