Съществува една мощна сила, караща ни да плащаме не само за собствените си постъпки, но и за злодеянията на предците ни.
Всяка група е система, която се регулира от правилата на правилно и погрешно. Действие, поставящо под риск принадлежността ни, води до угризения на съвестта, чувстваме се виновни и очакваме да бъдем наказани.
Ние принадлежим към системата чрез лична и колективна съвест.
Съвест – това е механизъм на ума, който определя ценностите.
Как научаваме тези ценности?
Придобиваме ги от определена социална група: нацията, племето, клана, семейството, в които сме родени и към които принадлежим.
ЛИЧНАТА СЪВЕСТ ни кара да се чувстваме виновни при нарушаване правилата на поведение. Хората, идващи от различните семейства, имат различна съвест.
Лоялността към личност или група зависи от степента им важност за нас. Изправянето против изискванията на определената група създава дълбок вътрешен конфликт. Личната съвест е нещо, което усещаме индивидуално. Тя ни гарантира принадлежност към групата. Изгражда се по време на ранното детство. ОБВЪРЗВАНЕТО НИ С РОДИТЕЛИТЕ, НАШАТА ПЪРВА ВРЪЗКА В ЖИВОТА, Е НАЙ-СИЛНАТА.
Детето обича родителите си безусловно, тъй като оцеляването му зависи от тях. По този начин придобива семейна идентичност.
С порастването си се среща и с други хора, постепенно получава и социална идентичност.
КОЛЕКТИВНАТА СЪВЕСТ е много по-мощна, скрита и не е резултат от личните избори. Действа вътре в семейството като цяло.
Когато разберем законите на колективната съвест, можем да ги извадим наяве, да проумеем техните цели и влияния, да излекуваме дисбаланса в семейната система и да помогнем на клиента да приеме случилото се.
Фамилните констелации се превръщат в процес на разкриване на скрития в тялото, в мозъка, в чувствата и в душата ни потенциал.
Така започва духовното търсене.
В един момент промените в търсещия започват да стават видими и осезаеми.
Той си дава сметка, че ако иска да промени нещо около себе си, трябва първо да промени самия себе си.
(От „Ръководство по семейни констелации“)