Всичко от което имаме нужда е Любов!

Човек обича в името на любовта. Любовта е подарък.

Тя е чувството, което ние сваляме от едно по-високо ниво на съзнание. Връзката винаги е горе – ние сме във физически план, но есенцията на съзнанието е Безусловната любов. Ако сме в съзнание, знаем какво е любов и сме толерантни. Ние сме там, където сме и знаем, че всеки е в своята опитност. Затова не мразим, не осъждаме. И когато нещо не ни харесва, за да не нараним другия, излизаме с благодарност. Любовта, толерантността, благодарността и прошката вървят ръка за ръка. От това в каква степен сме в съзнание зависи колко по-добре можем да пропускаме. Колкото по-добре пропускаме, толкова по-добро е качеството на живота ни.

Буда учи, че всеки един от нас е получил десет хиляди радости и десет хиляди мъки. Ако се държим упорито за нашите радости или ако не пускаме нашите скърби, няма да стигнем до никъде по пътя на нашето личностно израстване. Рано или късно страданията ще си отидат, а щастливите мигове ще бъдат сменени от други преживявания. Най-трудното е да не потънем в настоящите ни емоции и да оставим сърцата си отворени за непрекъснатата изменчивост на живота.

Ако имаме вътрешни блокажи, ще сме склонни да се чувстваме слаби, дори лесно раними, да се затворим заради нашия страх от отхвърляне. В това състояние не можем или не желаем да участваме в потока на истинския живот.

Можем да постигнем истинско духовно пробуждане само когато разширим нашата сърдечна чакра и тя обхване всичко, което съществува. Тогава, само тогава, всяка наша мисъл, дума и дело ще бъдат предприети с любов; любовта ще бъде нашата постоянна водеща сила както на физическо, така и на духовно ниво и нищо, което мислим или правим, никога няма да бъде егоцентрично или егоистично.

Когато сърдечната чакра е отворена, всички енергии могат да се движат свободно през тялото. Няма вътрешни блокажи и човек се чувства дълбоко обединен със себе си и всички други творения. Усеща защита и излъчва топлина, удовлетворение и сърдечност.