Сигурно всеки може да отговори на този въпрос. Затова не смятам аз да го правя. По-скоро ми се иска да споделя какво ние възрастните правим неправилно, за да лъжат нашите или близките деца в живота ни.
Ето основните причини, за които се сещам:
Изискваме неща от тях, с които те не могат да се справят.
Пр. – Не яж от бонбоните! – Които всъщност стоят на масата в кухнята.
Очакваме повече от тях, отколкото те могат.
Пр. – Ти вече си голям и аз разчитам на теб, можеш сам да си правиш домашните! – А детето още няма капацитета да се справи само.
Наказанията ни са много жестоки, болезнени или непоносими.
Пр. – Ако счупиш колелото си, няма да ти купувам друго.
Силно ги обиждаме или критикуваме, когато те не успеят или разрушат нещо;
Пр. – Колко си глупав, не може една четворка да вържеш!
Нашата оценка за тях е твърде завишена или нереална.
Пр. – Умното ми дете, знам, че ти винаги получаваш шестица на контролното! – А всъщност никой не е перфектен…
Детето в желанието си да не бъде наранено, както и да бъде прието и обичано, започва да прилага лъжата, за да не се лиши от тези толкова нужни за съществуването му неща. Ако лъжата е нещото, което силно присъства в живота на децата около вас, преразгледайте своето отношение, бъдете будни и се коригирайте.
Павлина Богоева