Съществуват две основни връзки в семейната система: родител–дете и мъж–жена. Отношенията родител–дете са биологични, мъжът и жената имат избор.
За да пораснем, трябва да се откажем от детското си очакване другите да се грижат за нас и да не се съпротивляваме на естествения процес да обгрижваме сами себе си.
Откриваме баланс между ДАВАНЕТО И ПОЛУЧАВАНЕТО.
В момента, в който мъж и жена се събират чрез сексуален акт, се създава обвързване. Това е биологична връзка, в която природата гарантира оцеляване на видове.
Когато любовта се комбинира със секс, обвързването е по-силно.
Сексуалното привличане между мъжа и жената не само ги събира, но и ги кара да останат заедно, а появяването на деца ги превръща в семейство.
Но първичната сила е ПРИВЛИЧАНЕТО НА ПОЛЯРНОСТИ.
Сексуалната полярност предполага различие между двата партньори.
ПЪРВИЯТ урок при връзките е да се научиш да уважаваш другия като равен и различен.
ВТОРИЯТ е да възприемаш партньора не само като човек от противоположния пол, но и като личност, идваща от своето семейство. Това означава да обичате и уважавате и родителите, и семейството на партньора, което е доста трудно.
Често мислим, че ценностите на нашето семейство са по-добри. Но има и негативна реакция спрямо собствените родители. Несъзнателно следваме ценностите на семейството си – това е ЗАПЛИТАНЕ..
Всеки човек носи в себе си неразрешени въпроси от рожденото си семейство.
Не можем да извадим никого от неговите заплитания. Но ако приемем взаимните си ограничения, можем да усетим как всяка любовна връзка е огромна възможност за личностно израстване.
Проблемите започват да възникват, когато единият партньор не е готов да покаже нуждите си.
Предизвикателство е да се заема такава позиция, при която и двамата да дават само толкова, колкото другият е готов на свой ред да приеме.
Във връзката е важно да се влюбим и да искаме да живеем заедно, но да останем заедно така, че да сме готови да се учим и да растем заедно с партньора си.
От ръководството по семейни констелации